Оптичното увеличение позволява да приближавате или отдалечавате обектите, без физически да променяте позицията, от която снимате. При това има реална промяна на размера на обектите в снимката, без от това да променя качеството й. Оптичното увеличение се постига единствено от обектива. За разлика от цифровото увеличение, което е реализирано чрез специален алгоритъм, заложен във фотоапарата, при който липсващите пиксели се дорисуват, като при това реално се снижава качеството на снимката. За качеството на снимките влияние оказва единствено оптичното увеличение.

Снимки с различно оптично увеличение може да видите тук

При снимане със голямо оптично увеличение дори и най-малко потрепване на ръката води до разваляне на фокуса и резултата е снимки с лошо качество и размазани обекти. Оптичния стабилизатор чрез специална система регистрира всяко трепване на апарата и подава сигнал към специален елемент, компенсира вибрациите. За апарати с голямо оптично увеличение OIS е задължителен за получаване на качествени снимки.

На картинката отдолу може да видите разликата при снимане без и със оптичен стабилизатор. Двете снимки са правени с използване на 12х оптично увеличение без статив. Снимката с оптичен стабилизатор е с по-добър фокус и краищата на ветропоказателя са по-ясно очертани, докато тези на снимката отляво са леко дефокусирани.

Всеки фотоапарат има нужда от външна памет, на която да бъдат запаметявани направените снимки. Някои модели имат вградена(вътрешна) памет, но тя е крайно недостатъчна за голям брой снимки. Например при 16 мб вградена памет, бихте могли да запишете не повече от 10-12 снимки с резолюция 2048х1536 пиксела. Различните марки фотоапарати използват различен тип външна памет. Най-разпространени са: Compact Flash, Micro Drive, Secure Digital, Memory Stick, Memory Stick Pro,Memory Stick Duo,Memory Stick Pro Duo, Smart Media и др.

Основните характеристики на картите са свързани със:

• големина (капацитет) и скорост на четене
• цена на Мегабайт пространство
• габарити – фактор, който играе роля и върху габаритите на самия фотоапарат

Предназначен да компресира имформационния обем на изображения. JPEG постига отличната си компресия чрез загуба на информация, като при компресията се намалява информацията, пазена за цветовете и така се намалява значително големината на некомпресиран TIFF или RAW формат. Въпреки това, JPEG е най-удобният формат за запис при любителските фотоапарати, тъй като загубата на качество е малка и на практика не се забелязва.

Запазва изображението без загуба на качеството. Недостатък е големият обем на файловете, което води до по бавен запис, както и нужда от голяма по обем външна памет.

Това е чистата информация, която е съхранена в матрицата. Загубите на информация са по-малки отколкото при TIFF формата. При този формат на практика има неограничени възможности за обработка, чрез специални програми. Недостатъци са големият обем и липсата на общо приет стандарт. На практика всяка фирма използва свой собствен стандарт за този формат.

Определя се от диаметъра на лещата, който ограничава светлинният поток, преминаващ през обектива.

Повече информация може да видите тук

ISO чувствителност при цифровите фотоапарати имитира настройките по ISO на обикновените фотоапарати.

Технология, даваща възможност за снимки в близък план с идеален фокус.

Ръчен фокус – Ръчният фокус изключва вградената система във фотоапарата за автоматичен фокус, което ви дава възможност да фокусирате изображението по свое виждане.Използва се в случаи, когато липсва светлина, при макро снимки или когато използвате различни вградени във вашия апарат ефекти.

Изход, който позволява връзка със стандартен телевизор. Удобно е за разглеждане на снимките или видео файловете в по-голям размер.

Състои се от фотодетектори, чиито брой е определящ за резолюцията на изображението. Оптическата система намалява изображението и то се проектира върху CCD сензора и след това то се записва върху съответния вид носител на информация.

Пикселът е най-малкия елемент от едно изображение и е най-удобно да се използва за описване на възможностите на матрицата и за пресмятания, т.е. ако фотоапаратът може да заснеме изображение с разделителна способност 1280x960 пиксела, това дава общ брой на пиксели от матрицата равен на 1228800.

Обикновено количеството на елементите върху матрицата е по-голямо от необходимото за фиксиране на максимално голямото възможно за даден апарат, тъй като не всички елементи от матрицата се използват. Обикновено разликата между "работния" и общия брой пиксели за един апарат е в рамките на 5%. Повечето цифрови апарати от нисък и среден клас съдържат една CCD матрица (image sensor). Съвременните цифрови фотоапарати от по-висок клас, използват по три отделни сензора за RGB-съставните на входящия сигнал.

Резолюцията на дигиталното изображение се дефинира като броя на пикселите от които то се състои. Едно 5 мегапикселово изображение е обикновено 2,560 пиксела на широчина и 1,920 пиксела на височина и има резолюция от 4,915,200 пиксела или приблизително казано 5 милиона пиксела. Това е препоръчителната резолюция за снимане, която отговаря и на броя на ефективните пиксели на фотоапарата. Снимането на по-ниска резолюция се използва ако ви е необходимо повече място на картата, а качеството на изображението не е толкова важно за вас.

Метеринг системата при цифровите фотоапарати е предназначена да отчита количеството светлина преди снимка, а по този начин изчислява по най-добрия начин, колко широко да бъдат отворени лещите на обектива.

Shutterspeed - Скорост - определя колко дълго сенозора е изложен на светлина. Обикновено това се постига с механика между сензора и лещите, която се отваря и затваря за определен период от време наречен скорост или shutterspeed

В сравнение с CCD матриците, CMOS притежават по-високи нива на шума и по-ниска чувствителност, в резултат от което се получават снимки с по-ниско качество. За сметка на това CMOS сензорите са по-евтини и използват значително по-малко енергия при работата си, което увеличава живота на батериите. Има и изключения, при които производителите, чрез специален хардуер и софтуер компенсират недостатъците на CMOS матриците.

Всеки цифров фотоапарат трябва да намери относителна точка, представляваща бял цвят.На базата на нея апаратът изчислява всички останали цветове, оформящи изображението. Ако например имаме халогенна светлина в стаята, то една бяла стена би изглеждала почти в жълто, а всъщност тя е бяла. Така ако фотоапарата „знае”, че на практика стената е бяла, тя ще компенсира всички останали цветове и изображението ще бъде напълно точно. Повечето цифрови фотоапарати са снабдени с автоматична система за бял баланс. Но въпреки това понякога снимките се развалят, особено в случаите, когато в сцената доминира един цвят, да кажем зелено, или просто липсва реален бял цвят. Ето защо в много от фотоапаратите е внедрена система за ръчен бял баланс. Преди дадена снимка, вие можете да фокусирате върху дадено пространство в сцената и да посочите на фотоапарата, че това е действителен бял цвят.

В първия случай фотоапарата е неспособен да разпознае бял цвят от сцената, просто защото такъв липсва. В резултата на това снимката снимката е видимо бледа и с недействителни цветове.

При втория случай имаме една много подобна сцена, в която фотоапарата разпознава белия цвят на облаците, което е и причината за добрите цветове и като цяло качество на снимката

Целта на сенника е да предпазва навлизането на преки слънчеви лъчи върху челната леща на обектива. Повече информация може да видите тук